Международен кодекс на зоологическа номенклатура, приет от XV Международен конгрес по зоология, Лондон, юли 1958 г.

Настоящият Международен кодекс извлича своите закони от решенията на Международните конгреси по зоология, но неговият действителен авторитет се крие в това, до каква степен той тълкува и изразява волята на зоолозите, на чиято съвестлежи неговото влизане в сила.
Базиран на принципи, Кодексът не признава такива, които да превишават неговата основна цел — внасяне на максимална универсалност и стабилност в зоологическата номенклатура заедно със свобода в таксономната практика. Той се стреми да намери името, което всеки зоолог сега и в бъдеще, при каквито и да било обстоятелства, наложени от неговото лично таксономно гледище, ще прилага към даден таксон. Той особено се стреми да обезпечи при едни и същи обстоятелства името да остане неизменно същото.Кодексът се въздържа от намеса в таксономии разрешения които не трябва да бъдат предмет на правила или ограничения
Съгласуване с таксономията, колкото и последната да се колебае, се осигурява чрез системата на типовете: приема се, че всяко име е базирано на един тип (отделен екземпляр или таксон), който го дефинира обективно за номенклатурни цели.
Така смисълът на всяко име, използуваемо за един вид, било то валидно, негов хомоним или по-млад синоним, се дефинира от белезите на отделен екземпляр — негов тип; смисълът на рода — от неговия типов вид; този на семейството — от
името на неговия типов род. От гледна точка на номенклатурата всеки таксон се състои от неговия тип плюс всички други индивиди, видове или родове, които даден таксоном приема, че принадлежат към него. Границите на всеки таксон са въпрос
на таксономия и се игнорират от номенклатурата. Последната приема като обективни синоними само онези имена, които са базирани на един и същи тип; но тя е готова субективно да приеме или отхвърли като синоними имена, базирани на други
типове, т. е. да обезпечи на зоолога подходящото за употреба име независимо от неговото таксономно разбиране.